Паузата за националните отбори приключи, а днес сутринта бях твърдо убеден, че е време да приключи и серията от дни, в които ме мързи да драсна каквото и да било за уважаемата публика на Extra Time. Темата от последните дни очевидно идва от Тотнъм след раздялата с Почетино и с назначението на Моуриньо. Там обаче някак дискусиите ми се струва, че тепърва ще предстоят, така че се задоволих само с къс пост във фейсбук.
Една тема, която последно време някак премина леко в сянка е представянето на Манчестър Сити този сезон в борбата за титлата. 9 точки изоставане след 12 кръга срещу отбор, който има само 1 равенство и 11 победи до момента. Това звучи както деморазлизиращо, така и до не малка степен закономерно. Доста се акцентира през последните седмици, че момчетата на Гуардиола не са на необходимото ниво цялостно, за да се противопоставят на тежкотоварния влак на Клоп. На база на доста изгледани представяния на “гражданите” през този сезон реших да проверя дали е наистина така.
Да тръгнем от баналното. Момчетата на Гуардиола вече записаха цели 3 загуби в 12 мача, което е необичайна картинка за високите стандарти от последните два сезона. Пейзажът става съвсем странен наглед когато споменем, че две от загубите дойдоха срещу Норич като гост и Уулвърхемптън като домакин. На теория подобни загуби не говорят за по-сериозни проблеми.
След като изгледах и двата мача обаче някак подобни твърдения ми изглеждат преувеличени. Да вземем двубоят с Норич, който е може би най-слабият отбор в дивизията по много критерии и това се видя още след около 20 минути в първия мач на отбора на “Анфийлд” през сезона. Мачът със Сити всъщност беше от тези, в които сякаш обаче веднъж на сезон може да се получи някакъв изключително нелогичен резултат след цял лист необичайни събития.
Първо ще отбележа трите допуснати гола, дело почти изцяло на индивидуални грешки от играчи на Сити. Първи гол – Стърлинг увисва на първа греда, човек зад него вкарва. Втори гол – Родри не е агресивен при единоборство в средата на терена, преодоляват го лесно и става трудно за 4-та отзад да предотврати гола. Норич имат доста прилични нападатели по принцип. Трети гол – Отаменди заспива с топката пред границата на наказателното си поле. Три индивидуални грешки = три гола.
Тук не говорим даже за грешки под напрежение, а за някои изключително непредизвикани такива. Между тези моменти Сити тотално контролираше развоя на събитията и създаде достатъчно положение, за да вкара 4-5 гола. Греда на Стърлинг 2-3 нехарактерни пропуска на Агуеро и достатъчно ентусиазъм от Норич, за да удържат. Генерално обаче, ако преиграем мача 100 пъти 99 от тях ще са с победи на Сити. Подобни мачове се случват.
Срещу Уулвс отново имахме случаи на повтарящи се грешки при разиграването, които дадоха редица положения за гостите. Никаква изненада, че поне половината грешка бяха на Отаменди. Нивото на концентрация на аржентинеца по време на цял мач горе-долу наподобява на състоянието ми по време на двучасова лекция в университета – физически ме има за 2 часа, но духом присъствам около 20 минути.
Тук е редно да отбележим, че генерално Уулвс е един много тегав съперник, който се защитава много добре и има страшни играчи при контраатаки. 5-3-2 е особено неприятна система за разбиване, когато изпълнена добре. Не може да постигнеш числено превъзходство в последната линия, без да се оголиш в защита, а същевременно схемата предлага и най-добрият баланс между достатъчно тела, които да пазят средата на терена, както и адекватна протекция по крилата.
Въпреки това Сити имаха достатъчно не лоши атаки, в които обаче често лиспваше последния пас, най-често след недостатъчно добра изява на Давид Силва в съответния мач. Първият и решителен гол в срещата за гостите отново беше в никак не малка степен досадна индивидуална грешка (или няколко), този път свързана с позиционирането на двама или трима играчи на Сити. Маестро – видео:
Родри е пред топката и това принуждава десния бек Кансело да навлезе навътре в терена, вместо е по-близо до тъчлинията, за да придаде широчина на атаката на отбора. Другият вариант е Стърлинг да излезе на крилото, за да се предложи като опция. Вместо това обаче Кансело има само една опция за пас и тя е напред, сред купа от играчи на Уувлс. Загубена топка – бърза контратака срещу напълно разредена защита = гол. Даже няма да коментирам и намесата на Отаменди във финалната фаза на атаката. Цялата поредица от грешки вероятно на този етап се дължеше на припряността на играчите на Гуардиола да търсят задължителна победа, като част от концентрацията на някои футболисти просто е отишла на кино за части от секундата.
Стигаме и до третата загуба за сезона – срещу Ливърпул на “Анфийлд”. Гуардиола беше доста сериозно иронизиран, когато каза, че това е било най-доброто представяне на отбора му през сезона. Пак обаче той реално не грешеше особено в преценката.
Всъщност испанецът беше намерил доста адекватен подход към срещата, най-добрият възможен. Той заложи на 4-2-3-1 с Родри и Гюндоган в центъра на терена. В доста случаи съм коментирал и през миналия сезон, че Ливърпул традиционно не се справя толкова лесно срещу отбори, които играят с тази схема и имат качеството да я изиграят добре, особено с топката. Най-значителното, което тя дава, е численото превъзходство 6-3 в първата фаза на разиграването. Това са 4-мата защитници плюс двамата халфове, които разиграват срещу само тримата нападатели на отбора на Клоп. Има много варианти на изнасянето по този начин, но най-лесният е топката да бъде изкарана в краката на един от двамата бекове, след като тройката нападатели на Ливърпул се скупчила централно.
След като стигне на бековете вече това принуждава полузащитата на “мърсисайдци” да излязат и да бият съперника, оставяйки на свой ред пространство за Де Бройне (атакуващият халф), Агуеро или даже някой измежду Стърлинг и Бернардо, които са влезли навътре по терена. Това беше и един от най-честите методи за излизане от пресата на Ливърпул и се получаваше доста добре реално. Факторът, който обаче тактиката не може в пълна степен да контролира, е просто другият отбор да избухне с феноменална индивидуална класа. Фабиньо вкарва от 25 метра с първия удар в мача, 5 минути по-късно Трент Арнолд и Робъртсън пласират два феноменални паса за 2:0.
Два гола пасив за 10 минути, без дори да си направил нещо стряскащо като грешки. Боли със сигурност Към това реално може да се прибави, че през първото полувреме Сити създаде достатъчно хубави положения като за поне 2-3 гола, но топката така и не влезе. В някои периоди от мача Сити даже бяха по-добрият отбор, в останалите беше страшно равностоен мач между два отбора, които са адски, адски добри. Няма нищо срамно да загубиш такъв мач и най-общо има доста малко неща, които Гуардиола и отборът можеше да свърши по-добре в онзи ден.
Изтъкнах тези кратки обзори върхи тези три мача, за да подчертая, че реално нивото на представяне на Сити не е спаднало кой знае колко драстично на общо основание. За момента късметът и някои детайли липсват. Детайли от сорта на тежката травма на Лапорт и принудата да се използва Отаменди като титуляр, който просто извършва твърде много лекомислени действия на терена, за да внася някаква сигурност. От друга страна, твърде бързата интеграция на Родри, без самият да е особено привикнал към изискванията. В някои случаи намесите му на преходи не са на ниво, основно заради недостатъчната агресия, а в други позиционирането му бяга. Нормални, но скъпоструващи неща.
В редица други сезони щях все още да съм на мнение, че Сити ще се добере до титлата, тъй като представянията на отбора са на необходимото ниво и грешките вероято ще бъдат изчистени. Тук обаче говорим за надпревара с един поне толкова добър отбор в лицето на Ливърпул, който не виждам как може да изпадне в достатъчно тежък период, че да допусне 3-4 поредни грешки в първеството. Все пак обаче поне до Коледа е добре да се почака.
Генерално обаче въпросът на темата беше дали аджеба Сити е в криза. За мен няма реална криза и даже самите представяния цялостно не са спаднали като ниво. Тук е момента, в който обаче може да се зададе въпрос дали беше достатъчно разумно да се започва сезон със само трима централни бранители, един от които откровено не заслужава голямо доверие. Остава да се види дали тази грешка ще бъде коригирана през зимата, когато не е най-удобното време за грандиозни трансфери. А дотогава Отаменди е доста вероятно отново да свикне с брулещия английски вятър на скамейката.
Extra Time 