Сити се измъкна сух, но показа стари слабости срещу Челси

Преди два дена бях драснал, че не мисля, че има реална криза в Манчестър Сити и че по-скоро кадровите недостатъци и в известна степен спортният шанс през този сезон им изяжда главата. Разбира се, това не са единствените причини, но другите може да ги намерите тук.

Връщаме се и към вчера, когато хората на Гуардиола имаха реалния шанс да докажат, че не говоря пълни измишльотини и вземат дербито с Челси. Доколкото обаче нещата се получиха, както очаквах е отделен въпрос.

Двата отбора започнаха с 4-3-3, като очевидно Лампард искаше да заложи на по-голямата стабилност в средата на терена, жертвайки Мейсън Маунт за Жоржиньо. Дали Жоржиньо всъщност прави един отбор по-стабилен в защита е силно съмнително (абе направо е обратното), но до една или друга степен дава известна сигурнсот при владеенето на топката. На „Етихад“ това беше страшно важно. Пеп, от своя страна, върна Родри в стартовия състав, надявайки се, че испанецът ще покажи симптоми на свикване с изискванията.

През първото полувреме се забеляза веднага един сценарий, който сме свикнали да виждаме в двубоите на Сити в Европа, а не толкова в Англия. Обичайно във Висшата лига, с изключение на мачовете срещу Ливърпул, Сити е тотален хегемон на притежанието на топката, докато съпернците залагат на солидна защита и търсят възможности на контраатака. Челси обаче не беше готов да приема тази роля и реши да покаже на какво е способен с топката.

Хората на Гуардиола далеч не се чувстват толкова добре без топката и във вчерашната среща това си пролича. Въпреки безупречната подготовка на отбора с топката и неспирната енергия да пресира съперника си на всеки сантиментър от терена работата в дефанзивен блок не е чак на това ниво. Тук си има обективни причини – на отбора твърде рядко му се налага да играе продължително време в компактен блок, от една страна. От друга, вероятно по-важна, полузащитата все пак е съставена от Де Бройне и Давид Силва. И двамата далеч нямат толкова изявени дефанзивни инстинкти, като под ръководството на Гуардиола неистовото им желание за преса в повечето случай се е оказвало достатъчно.

Челси е от тези отбори обаче, които  имат предостатъчно качество, че да експлоатират слабостите на Сити. Една от тях беше именно при защитата в блок, като гостите редовно намираха пространство между линиите на „гражданите“.

Де Бройне и Силва излизат едновременно да пресират, оставяйки Родри съвсем сам с големи пространства от двете му страни. Жоржиньо намира лесен пас към Пулишич (горе-долу в пространството, където е съдията) и Челси създава едно от многобройните си полуположения за частта

Освен проблемите от горната картинка, Сити трябваше да се справя и с един вътрешен такъв. На горната снимка Родри си е направо за ожалване, но самият испанец продължава да показва, че не може да се адаптира кой знае колко успешно към живота на дефанзивен полузащитник във Висшата лига. През вчерашния ден той отново загуби твърде много единоборства след недостатъчно проявена агресия, а за капак допусна и редица грешки при позиционирането си в случай, че топката бива изгубена от съотборниците му. Воала един пример:

Родри прави движение към вратата на Челси, след като подава не Менди. По този начин той изоставя зоната си зад топката и принуждава бекът да извърши един рисков пас по крилото към Стърлинг. Англичанинът губи топката, след което след бърза контраатака на Челси, защото Родри го няма в зоната си, оставяйки около 25 метра терен без покритие

Общо взето и в този мач се затвърди впечатлението, че Родри все още доста се затруднява да разбере напълно ролята си в състава. Всички гореописани пробойни доведоха логично до никак не малко добри атаки за гостите, завършили с половинчати положения. В крайна сметка се стигна и до гол в 21-та минута. Ковачич, който спокойно може да бъде описан като най-добрия играч на терена през първото полувреме, успя да размени пасове с Жоржиньо и да намери пробива на Нголо Канте от втора позиция.

Не случайно давам толкова висока оценка на Ковачич, тъй като цялото изнасяне на топката минаваше през него и присъствието му в лявата зона на терена даже успя да направи Жоржиньо да изглежда много по-адекватен, отколкото в много други мачове. Диригентската палка определено беше връчена в ръцете на хърватина и той се справяше отлично.

Разбира се, напук на всичката добра работа на момчетата на Лампард, дойде и една досадна серия от грешки на не кой да е, а Жоржиньо. Италианецът сбърка в средата на терена, после не успя да спре обръщането на Де Бройне, преди точно пред собственото наказателно поле да бъде пратен по задник на терена от белгиеца, който с доза шанс изравни. Човек чак да не му се зарадва, че изглежда прилично.

След този момент Челси не се отдръпна твърде много, но Сити все пак започна да разиграва малко по-уверено и да се възползва от доста персонално настроената отбрана на Челси.

Челси не е особено компактен в центъра. Ковачич пресреща КДБ, който се е върнал назад, като навътре влиза Марез. Канте е хванал Агуеро на далечната страна, докато Пулишич е твърде концентриран върху Кансело на десния бек на Сити. Линията на Челси не се премества компактно, което позволява на алжиреца да получи между линиите.

Вторият гол обаче реално не дойде заради дефанзивните проблеми на гостите. Отново смесица между индивидуална класа от Марез и слаба намеса на Емерсон позволи на крилото да навлезе навътре и да пласира чудесен удар в долния десен ъгъл на Кепа за 2:1. Ах, футболе.

В началото на втората част си личеше, че Сити ще бъде една идея по-консервативен в подхода си. Момчетата на Гуардиола продължиха да пресират, но вече доста по-позиционно вместо изцяло персонално ориентирано, както през първата част. Същото правеха и момчетата на Лампард обаче, така че надмощието във владението а топката и създаването на шансове отново запази изравнения си характер.

Домакините създадоха няколко положения след ъглови удари, но генерално преобладаваха недовършените атаки, въпреки че и двата отбора продължаваха да показват пробойно в дефанзивния си блок, както и много добри неща в разиграването.

Около 70-та минута Пеп върна още една идея своя тим, като отборът на практика се защитаваше във висок блок в схема 4-4-2. Реално двамата нападатели не пресираха усилено, а по-скоро срещаха съперниците на около 25-30-ти метър. Това означаваше, че Челси взе в доста голяма степен превеса върху топката. По-подредената игра в защита на „гражданите“ и повечето концентрация върху пазенето на зони от терена вместо на хора обаче направи и създаването на положения за Челси сложно.

Висок блок 4-4-2, но без преса в наказателното поле на „сините“

До края реално нямаше големи върхове на екстаза, може би с изключение на отменения гол на Стърлинг в последната минути, заради около половин нанометър засада. ВАР баце.

Заключение

Мачът има своите позитиви и негативи за Пеп и Сити. От една страна, впечатлението, че Сити не се чувства добре срещу отбори, които не им отстъпват като качество, динамика на разиграване или атлетичността, си остава напълно легитимно. В периода на мача, в който двата тима си оспорваха притежанието на топката активно момчетата на Лампард вероятно имаха предимство и вероятно доста съжаляват, че някак се оттеглиха с пасив на полувремето.

От друга страна, испанският мениждър получи отново потвърждение, че все пак неговият отбор може да подходи и по-консервативно в дадени етапи на своите двубои и да се защитава в блок успешно. Генерално обаче този мач ще даде като че ли повече успокоение за битката за титлата в Англия, отколкото за някакви реални шансове за спечелването на Шампионската лига.

За гостите пък двубоят трудно може да се възприеме като негативен. За първите около 60 минути качеството в разиграването им създаде страхотни проблеми за Сити. Това беше далеч по-рафинирана изява в голям мач след онази не особено блестяща загуба срещу Ливърпул по-рано през сезона на „Стамфорд Бридж“. Не виждам никаква причина Челси да не намери спокойно място в топ 4, даже вероятно в топ 3.