Много футболни фенове се питат “Защо точно той?” Самият Антонио Конте дава отговор на този въпрос във видеото, пуснато от официалния канал на Интер: “Защото имаме същите амбиции, кураж, желание и целеустременост.”
Настроенията към Конте – съмнение, гняв и трепетно очакване
Мненията сред фенските маси на Интер и Ювентус са разнопосочни. Сред тифозите на “Старата госпожа” е стартирана подписка за премахването на звездата на бившия наставник на отбора от стадиона им в Торино. Освен че като треньор изведе Ювентус до 3 скудети, като единият сезон бе без загуба, Конте беше и капитан на отбора, наследил този пост през 1996та след пенсионирането на легендарния Джанлука Виали. Из социалните мрежи е наричан предател и какво ли още не от запалянковците и дори самият Джорджо Киелини сподели пред медиите, че се надява бившият му треньор да не спечели нищо с Интер.
Докато в Торино цари единодушие, в Милано нещата съвсем не стоят така. От една страна, много тифози на “нерадзурите” приветсват назначаването му, вярвайки че той е човекът, който може да върне Интер към старата му слава. И наистина, където е отишъл, Конте е печелил. Именно той и Джузепе Марота бяха в основата на това Ювентус да излезе от дълбоката криза, в която беше нагазил след скандала “Калчополи” през 2006та година.
След това пое националния отбор на Италия. На Евро 2016 видяхме един от най- слабите състави на скуадрата, но Конте я бе превърнал в бойна машина. Бе съумял да напасне всички компоненти така, че отборът, въпреки малкото изявени звезди, да надиграе някои от фаворитите в турнира като Испания и Белгия и да играе наравно с друг такъв- Германия. След това направи Челси шампион на Англия още в първия си сезон на острова. 30 победи в един сезон за отбор, който предната година бе завършил 10ти. Вторият му сезон не бе толкова успешен, но всичко постигнато до този момент кара оптимистично настроените фенове на гранда от Милано да забравят за това. Според тях специалистът от Лече е естествено надграждане след като Лучано Спалети успя да класира отбора две поредни години в шампионската лига.
От друга страна пък са тези, които считат, че ювентинец като Конте няма място в редиците на Интер. Дори Курва Норд бе излезнала с официално изявление, в което предупреждават наставника, че “… Интер не е Ювентус.” Много от тях изтъкват именно втория му сезон в Челси, както и фактът, че Конте не успя да спечели европейски трофей със “Старата госпожа” като основни аргументи в подкрепа на тезата си.
Какво мислят футболните легенди на двата отбора? Хавиер Занети го приветства с отворени обятия. Матераци, който по време на футболната си кариера бе имал търкания с Конте, беше малко по- умерен в изказването си, пожелавайки му успех и всичко най- добро, но напомняйки, че миналото няма как да бъде променено. Дел Пиеро казва, че би му било странно да го види в Интер, но мисли, че би се справил страхотно.
Трансферни цели
Защитният вал
Като всеки голям треньор, Конте пристига с претенции за привличане на големи имена. Интер има един от най- добрите вратари в Европа. Заедно с Алисон Бекер, Ханданович има най- висок процент спасявания на точните удари към вратата и може би нерадзурите няма да търсят негов заместник. Поне не това лято. Говори се за завръщане на младия Раду, който направи изключително силен сезон под наем в Дженоа и ще бъде закупен от грифоните срещу 8 милиона евро на 30ти юни, но от Апиано Джентиле имат откупна клауза, която според различните източници варира между 10 и 20 милиона
В защита Интер разполага с една от най- добрите двойки – Милан Шкриняр и Стефан Де Фрай. С вече на 100% уредения свободен трансфер на Диего Годин изглежда, че тук няма какво повече да се направи, но не бива да забравяме, че новият наставник на синьо-черните често играе с трима в защита. При това положение, имайки предвид, че Интер ще играе в три турнира, би било хубаво да се вземе поне още един централен защитник, тъй като договорът на Миранда изтича на 30ти юни и единствената резерва на титулярната тройка остава Андреа Ранокия. Споменават се имената на Стефано Ферари от Сасуоло, Армандо Ицо от Торино и Жером Боатенг, както и евентуално завръщане на Алесандро Бастони, който изигра един сезон под наем в Парма.
Моето лично мнение като фен на отбора е, че всяка една от първите три опции би била отлична. Що се отнася до Бастони, той има огромен потенциал и в бъдеще може да бъде основен играч в Интер. След отличния сезон, който направи при Пармалатите със сигурност Аузилио и Марота биха се изкушили да го вземат и може би това ще се окаже печеливш ход. Все пак ще тренира рамо до рамо с трима от най- добрите защитници в Европа и имайки предвид натоварената програма, която се очертава, ще намери и игрово време. От друга страна, би било добре ако младокът натрупа още една година опит като титуляр в отбор от средата на таблицата, за да придобие самочувствие.
Бекове
Стигаме до бековете. Д’амброзио направи може би най- добрия сезон в цялата си кариера. За съжаление обаче грандът от Милано удари на камък с Върсалко и Седрик Соареш и ще се търси титуляр. Спрягат се имената на Виктор Моузес, Мануел Ладзари и Валентино Ладзаро. Нигериецът направи много добър сезон под ръководството на Конте в Челси. Вторият се справя много добре в СПАЛ, а третият в Херта. Тук мисля, че който и да бъде привлечен, от Интер няма да сбъркат. На левия бек имаме Асамоа и Далберт, като вторият се е запътил с 200 към вратата. Интер ще се опита да привлече сръбския техничар Александър Коларов за заместник, но само ако от Рома се съгласят да го пуснат за без пари. През зимата се говореше за евентуално завръщане на Бираги, но като че ли отшумяха тези слухове.
Полузащита
Като че ли зоната, в която “Бенеамата” има най- силна нужда от свежа кръв е халфовата линия. Единсвеният стабилен полузащитник, на който може да се разчита във всеки един мач е Марсело Брозович. Хърватинът тича като луд, раздава се и внася спокойствие в играта на отбора си. Найнголан не оправда огромните очаквания, възложени му от ръководството и феновете. Много тифози дори съжаляват за привличането му, тъй като в сделката между Интер и Рома бе включен младият талант Николо Дзаниоло, който се доказва по терените във вечния град и се твърди, че има колосални оферти от Ювентус, както и от грандове от Висшата лига. Аз лично не съм от феновете, които съжаляват за тази сделка. Нека видим представянето му в следващите 2-3 сезона и тогава съдим. Валери Божинов също е имал добри сезони като млад.
Другият основен от тройката халфове, Весино, или “Uomo Champions” (Човекът – Шампионска лига), както го наричат някои коментатори и журналисти на апенините е на приливи и отливи. Не мога да кажа, че прякорът не е заслужен. Все пак миналата година класира Интер в турнира на богатите в 80та минута, донесе първата победа на нерадзурите в Европа срещу Тотнъм в продължението и дори тази година в мача срещу Емполи направи своеобразна “асистенция” за решаващия гол, който класира отбора в ШЛ.
Галярдини е дълбока резерва, но този сезон е имал само и единствено добри изяви и смятам, че трябва да бъде запазен. Такива футболисти са много ценни както за мачове срещу малки отбори, така и за внасяне на свежи сили в края на тежък двубой срещу голям отбор. Най- големият враг на Интер – Ювентус години наред имаше такъв полузащитник в лицето на Стефано Стураро.
Откакто дойде през 2016та година, Жоао Марио само разочарова. За трите си години престой в Милано силните му мачове се броят на пръстите на едната ръка. Португалецът показа проблясъци през този сезон, след като в есенния мач срещу Лацио много добре си партнира с Брозович и свърши много ценна “черна” работа за отбора. В следващия мач срещу Дженоа дори изглеждаше като топ играч. Вкара гол и направи хеттрик от асистенции, но изглежда с това се изчерпаха добрите изяви на европейският шампион.
Борха Валеро, от друга страна, направи някои много силни мачове и с опита си допринесе много за израстването на Интер, но годинките си казват думата. Вижда се как испанецът има вече малко общи неща с онзи неуморим плеймейкър, който бяхме свикнали да гледаме във Фиорентина.
Спряганите имена за нови попълнения в средата на терена са много. Медиите твърдят, че халфът на Каляри, Николо Барелла е вече с единия крак в Милано. Талантът от Сардиния впечатлява с изявите си както на ниво Серия А, така и в “Скуадра Адзура”, след като снощи дори отбеляза гол срещу Гърция. Който е гледал негови мачове през сезона знае, че всеки един голям отбор би искал да има играч като Барелла в състава си. Аз бих го оприличил на играч с техниката и визията на Пирло и “la grinta” (борбеността) на Гатузо. Спрягат се и имена от типа на Гюндоган, Ковачич, Ракитич и Ериксен, но засега няма нищо конкретно около тях. Със сигурност Интер има нужда на поне още едно попълнение в халфовата линия освен младия италианец.
Флангови играчи
По крилата Интер сякаш също има немалки проблеми. Перишич още зимата обяви, че иска да си тръгне, Кейта Балде не оправда огромните очаквания въпреки, че именно той раздвижи играта в последния мач срещу Емполи. Кандрева от две години повече пречи на отбора отколкото помага. Единственият от четиримата, който впечатли положително през сезона е Матео Политано и именно заради това Интер ще се възползва от опцията за закупуване и ще плати 20 милиона евро на Сасуоло. Нищожна сума за толкова борбен и продуктивен играч.
Името, с което най- много се спекулира за ново крило на нерадзурите е това на Федерико Киеза. Синът на легендарния Енрико направи два изключително силни сезона във Флоренция, но сумата искана от фамилия Делла Вале изглежда непосилна за нерадзурите на този етап. Виолетовите не биха се разделили с бижуто си за по- малко от 80 милиона евро, които дори и другият основен претендент за подписа на младока, Ювентус смята за преувеличени.
Нападатели
След пристигането на Лаутаро Мартинез, изглеждаше, че Интер си е решил проблемите в атака за години напред. Доскорошният капитан Мауро Икарди, който всяка година вкарваше над 20 гола, дори и в най- слабите сезони на нерадзурите е само на 26, а Лаутаро определено бе смятан за достоен заместник на “il bomber dei bomber”. Мартинез наистина се оказа едно от откритията на сезона, но скандалите между Икарди и ръководството довели до отнемането на капитанската му лента причиниха невиждан досега спад във формата на Маурито.
Изказванията на съпругата му Уанда Нара, която е и негов агент определено не помогнаха за смекчаването на тона и по всичко личи, че Интер иска да се раздели с гол майстора си. Имената за заместник са много: Лукаку, Ребич, Дибала, Кавани и Левандовски, като последните двама, поне според мен звучат малко фантастично. От изброените според мен Лукаку би бил най- добро попълнение. Направи два не толкова добри сезона в червената част на Манчестър, но нападатели с такава мощна физика определено виреят в Италия. Напомня ми на Ибрахимович и според мен ще достигне пика в кариерата си след като мине трийсетте. Ребич също не е лоша опция, особено имайки се предвид, че е по- универсален.
Според медиите на Апенините единственият начин Дибала да облече синьо-черната фанелка е размяната с Икарди. Тук тифозите са раздвоени, като някои от тях подкрепят такава размяна, други са твърдо против. Моето лично мнение е, че от такава размяна Интер би спечелил.
Има и друг фактор, който трябва да отчетем, а именно, че новият наставник често играе с двама нападатели. Тоест след напускането на Икарди, семейство Жанг трябва да развърже кесията за двама играчи. Твърди се, че Марота вече е договорил идването на Един Джеко от Рома срещу сума от порядъка на 10-12 милиона евро. Много тифози недоволстват от тези слухове най- вече заради възрастта му, но нападател от този калибър за такава малка сума не е за изпускане дори на 33 години. Също така, Интер определено има нужда от играч способен да влезе в игра в 80та минута и да промени развоя на мача в полза на отбора си. Босненецът определено е такъв.
Заключение
Очертава се лудо трансферно лято за “лудия” Интер и след падането на ограниченията от финансовия феърплей, най- сетне тифозите могат да си позволят да мечтаят за нещо голямо. Дали Конте и неговото 3-5-2 ще накарат Милано да празнува, предстои да разберем.
Extra Time 