Битката за титлата в Англия навлиза в решителна фаза, като неделният ден (или както Скай Спортс неистово го рекламират като SUPER SUNDAY, независимо, че главният мач понякога е Бърнли-Брайтън) ни предложи двата претендента за титлата в действия. Мачът на Сити беше интересен, но мързелът ще ме възпрепятства да ви го преразкажа. Затова пък ще метнем едно око на двубоя между Ливъпрул и Челси, който през изминалата седмица водеше единствено до асоциацията за ОНЗИ момент през 2014. Другото е история, както се казва..
Клоп продължи да залага на Хендърсън в малко атакуващата роля на 8-ца, като германецът заложи и на Наби Кейта, явно предполагайки намеренията на Челси за паркиране на лондонски автобус пред вратата си. Маурицио Сари остави Жиру и Игуаин на пейката, предпочитайки Азар да води нападението, а младокът Хъдсън-Одой и Вилиан стартираха по двата фланга.
Първите 10-15 минути предложиха Челси във формат 4-5-1 в защита. Сините нямаха особено намерение да пресират високо или пък да разиграват топката на крак около собственото наказателно поле. Вместо това подходът се изразяваше в дълги топки към фланговете към Вилиан и Хъдсън-Одой, които не носеха особена опасност.
Това означаваше значителен процент притежание на топката за Ливърпул и въпросителни как да пробият защитния вал пред тях. Поставянето на Хендерсън на мястото на Вайналдум и донесе някои различни възможности за изграждане на атаките на хората на Клоп. Също Това се изразяваше в движението на Хендерсън зад защитата на Челси, което отваряше пространство за Салах да получава топката на фланга и да навлиза навътре с дрибъл. Знаете какво следва – копната картинка :
Между 20-та и 30-та минута се показа и негативната страна на наличието на Кейта и Хендерсън в позициите на двете 8ци. Тъй като и двамата се позиционират между линните на съперника и търсят топката в тези пространства, това често води до големи пространства от двете страни на Фабиньо, който изпитваше затруднения да ги покрива. По този начин именно Челси успяваха да създават моменти за контраатака, повечето от които опропастявани безславно. Специално внимание за Канте, който беше блестящ през първото полувреме при даването на вертикални пасове, от които започваха контраатаки. Нещо подобно като това тук :
Все пак Челси реално почти нищо стойностно не създаде, докато Ливърпул пропуснаха 1-2 добри положения. Генерално обаче липсваше прецизността във финалните 30 метра от терена, за сметка на добрият градеж в първите 70.
Началото на второто полувреме не контрастираше от цялостното впечатление от първата част. Е, нали, паднаха и 2 гола в първите 10 минути де. Освен брилиятността на Салах трябва да се отчете, че и двата гола бяха в една или друга степен плод на вече коментираната по-горе позиционна ротация в дясната страна на атаката на червените. Повторението е майка на знанието, казват хората :
Головете донесоха 10-минутен период на абсолютна анархия в действията на Ливърпул. До голяма степен това се дължеше на влизането на Игуаин и преместването на Азар отляво. Движението на Азар зад защитната линия на Ливърпуул веднага даде своя резултат, като в рамките на няколко минути белгиецът пропусна 2 страхотни положения да върне отбора си в срещата. Сари окончателно разбра след втория пропуск, че няма да мине без една кутия червено Боро за из път след мача.
Загубата на контрол от страна на домакините принуди Клоп да реагира с 2 смени в рамките на 10 минути. Вайналдум замени Кейта, а Милнър зае мястото на Хендерсън. Идеята беше ясна – вкарване на двама халфове, които ще търсят топката повече пред противниковите линии за повече контрол над топката. Целта оправда средставата, като момчетата на Клоп възвърнаха високия процент притежание на топката и съответно си върнаха контрола върху темпото. :
Изводи
Борбата за титлата не дава признаци за бърза развръзка след поредните победи на двата претендента. Ливърпул изнесоха едно от най-стабилните си представяния в последните 2 месеца и приключиха с мачовете срещу отборите от голямата шестица за този сезон.
Челси и Сари, от своя страна, продължават да търсят вярната формула за гостуванията, които от началото на календарната година се оказват истинско мъчение за италианеца и фуболистите му. Някои от обичайните слабости при защита в дълбок блок се обадиха, а грешната стъпка отново предоставя инициативата на преследвачите Арсенал и Манчестър Юнайтед в битката за топ 4.
